Новини

Владимир Уручев: „Борбата срещу разхищението на храни започва от потребителя“

 16.05.2017

Европейският парламент одобри Резолюция относно инициативата за ефективно използване на ресурсите: намаляване на разхищението на храни, подобряване на безопасността на храните. Евродепутатът Владимир Уручев подкрепи резолюцията, с която ЕС прави крачка напред към реализирането на концепцията за кръгова икономика. Той подчерта, че една от целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г. е намаляване наполовина на хранителните отпадъци на глава от населението и намаляване на загубите на храна по веригите за производство и доставка.

Разхищението на храни е глобален проблем. По изчисление на ФАО приблизително една трета от всички храни, произведени в света за консумация от човека, се губят или разхищават всяка година. Само в рамките на ЕС годишно се разхищават 88 милиона тона храни, което се равнява на 173 кг хранителни отпадъци на човек. Производството и обезвреждането на тези отпадъци води до емисията на 170 милиона тона CO2 годишно (на всеки килограм произведена храна в атмосферата се отделят 4,5 кг CO2) и коства 143 милиарда евро загуби за икономиката.

Хранителни отпадъци се генерират по цялата верига за създаване на стойност: от първичното производство и преработката, през транспорта и складирането, до дистрибуцията в магазини и ресторанти или консумацията в домашни условия. В тази връзка Уручев подчерта, че всички участници по веригата за производство и доставка трябва да се включат активно в борбата срещу разхищението на храни, но най-голям ефект оказва поведението на потребителите, тъй като домакинствата генерират над половината (53%) от хранителните отпадъци. Евродепутатът сподели убеждението си, че „са необходими последователни мерки на европейско и национално ниво за повишаване осведомеността сред потребителите относно качествата на хранителните продукти и начините за предотвратяване на хранителните отпадъци“.

Като пример за често срещано объркване сред потребителите, което води до значителна загуба на годна за консумация храна, той посочи разчитането на означенията „Използвай преди…“ и „Най-добър до…“. „Докато първата дата посочва срока на годност, след който вече не е безопасно да се консумира дадено хранително изделие, втората дата може погрешно да се изтълкува като срок на годност и да доведе до изхвърляне на храна, която все още е годна за консумация“, отбеляза Уручев.

„Като потребители не се замисляме колко силна е връзката между маркетинговите стандарти и разхищението на храни. Многобройните промоции „при покупка на един брой поучавате още един безплатно“, естетическия вид на продукта и други подобни практики увеличават риска да купим повече, отколкото можем да консумираме“, коментира още Уручев.

Сред мерките, които са доказали ефекта си в борбата срещу разхищението на храни, Владимир Уручев посочи социалните иновации, създаването на он-лайн платформи за „спасяване на храна“ и предоставянето на данъчни стимули за даряване на храни. „Добър пример за социална иновация е събирането и даряването на излишъците от храни на хранителни банки, създаването на социални супермаркети и местни пазари, на които се предлагат продуктите, изключени от хранителната верига, но все още годни за консумация“, коментира Уручев. В тази връзка той отбеляза добавената стойност на късите вериги за доставка на местни и регионални продукти, които насърчават сезонното търсене, повишават стандартите за качество на продуктите, намаляват  прекомерното опаковане и обема на отпадъците, генерирани на различните етапи на обработка.

В заключение той изрази убеждението си, че бъдещата ОСП може да изиграе важна роля в борбата с разхищението на храни чрез включване на хранителното измерение в мерките по втори стълб с цел насърчаване разпространението на добри практики сред държавите членки.