Новини

Изказване на евродепутат Владимир Уручев в рамките на конференция „Храни 2030 - изследвания и иновации за продоволствена сигурност и повишаване на качеството и сигурността на храните и хранителните системи"

 15.06.2018

Аграрен университет Пловдив

Младите хора като двигател на иновациите и трансформацията на нашата агро-хранителна система

Уважаеми министър Вълчев,
Уважаеми представители на Европейската комисия,
Уважаеми делегати,

Работя върху редица инициативи за развиване на предприемаческия дух и умения сред българските ученици и студенти,и това, което мога да потвърдя днес е, че младите хора са "трансформаторите” на бъдещето, тези, от които зависи промяната. Те поддържат духа на творчеството и иновациите и лесно усвояват новите технологии. Нещо повече, младото поколение е по-осъзнато относно опазването на околната среда и бъдещето на нашата планета. Позволете ми да ви дам два скорошни примера.

Най-иновативният проект, представен на Националния форум на младите фермери, бе проект на студент, специализиращ в областта на индустриалното управление и информационната логистика. Той създаде първата оранжерия за плодове и зеленчуци, базирана на блокчейн технология. Прилагането на блокчейн в селското стопанство помага за по-добро проследяване на храната от семето до крайния продукт, като по този начин се отговаря на изискванията на потребителите.

Наскоро наградих и екип от гимназиални ученици, които изобретиха нов вид биологичен продукт за защита на растенията под формата на капсула. Капсулата се състои от вода, желатин и етерични масла и се полага върху полета с различни култури, с помощта на специално създаден от учениците дрон. Това, което ме очарова, беше подхода на учениците към проблема - те искат да намалят употребата на химически пестициди, които са вредни както за хората, така и за околната среда, най-вече за почвите и пчелните колонии.

Защо давам тези примери? Защото искам да подчертая, че младите хора вече прилагат на практика това, което трябва да изградим като нов подход - по-голяма съгласуваност между селското стопанство и други свързани с него политики - климат и околна среда, научни изследвания, иновации и технологии, енергийна и ресурсна ефективност, храни. Днешните глобални предизвикателства, свързани с изменението на климата, недостига на ресурси и нарастващото население, са твърде взаимосвързани, за да се търсят самостоятелни отговори. Трябва да съберем всички ресурси заедно, да прилагаме междудисциплинарен подход обвързващ всички заинтересовани страни, ако искаме да изградим устойчиви агро-хранителни системи. Без съмнение ролята на знанието, иновациите и технологиите ще бъде от решаващо значение за осигуряването на едно устойчиво бъдеще.

Връзката между политиката в областта на научните изследвания и иновациите (НИРД) и земеделието

За момента виждам две отделни “полета”, които могат да дадат много по-високи “добиви”, ако се съчетаят:

- Политиката на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите съсредоточава усилията си върху разработването на цялостна рамка за сигурността в областта на продоволствието и изхранването, докато

- Общата селскостопанска политика продължава да се съсредоточава върху устойчивото селскостопанско производство, устойчивото управление на природните ресурси и балансираното териториално развитие, оставяйки аспектите, свързани с храните, по някакъв начин на заден план.

Представете си какво въздействие ще създадем върху цялата хранителна мрежа, ако прилагаме този холистичен подход с по-добро съгласуване между различните политики, свързани с храните, селското стопанство, околната среда, изменението на климата и конкуренцията.

Дебатът за бъдещето на храните и земеделието

Като член на Европейския парламент обръщам специално внимание на загрижеността на гражданите и очакванията на обществото относно бъдещето на селското стопанство. Хората настояват бъдещата ОСП да отговаря на по-всеобхватните обществени потребности, свързани със защитата на околната среда и осигуряването на обществени блага. В ролята си на потребители, гражданите се интересуват откъде произхождат техните храни, как се произвеждат, дали са здравословни и хранителни? Те стават все по-чувствителни по въпроси, свързани с хранителните отпадъци, хуманното отношение към животните, антимикробната резистентност, преминаването към по-устойчиви диети и алтернативни източници на протеини и др.

Като създателите на политики, трябва да изслушаме тези опасения и да осигурим по-голяма амбиция в новата ОСП. Трябва да преосмислим връзката между производител и потребител, като вземем под внимание нарастващите изисквания на потребителите за здравословна, устойчива, справедлива и местна храна.

В същото време трябва да намерим точния баланс между по-високите изисквания на потребителите и способността на земеделските производители да отговорят на тях. Да не забравяме, че основните предизвикателства, пред които е изправена ОСП, не могат да бъдат решени единствено от земеделските стопани. Европейските фермери са само част от хранителната верига, в коятотърговците, хранително-вкусовата промишленост и производствените предприятия имат по-голяма степен на влияние. Само ангажирайки всички партньори в хранителната верига, ще можем да решим въпроси като ниските доходи на земеделските производители и необходимостта от предлагане на здравословен избор за потребителите.

Финансиране за научноизследователска и развойна дейност в цялата агро-хранителна верига

Остава един важен въпрос - има ли достатъчно финансиране, за да стане трансформацията на нашата агро-хранителна система реалност? Парите никога не са достатъчни, но бих искал да поздравя по-специално Комисар Моедаш за осигуряването на безпрецедентно увеличение на финансирането за научни изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката. Една десета или 10 млрд. евро от общия бюджет за следващата програма за научноизследователска дейност - "Хоризонт Европа" (общ бюджет 100 млрд. евро) ще бъдат насочени към проекти в тези области.

Това ще даде възможност на земеделските стопани, научноизследователска общност, академичните среди, малките и средни предприятия да пренесат научните изследвания и иновациите от “лабораториите на полето” и в самата агро-хранителна верига.

Благодаря за вниманието!