В медиите

Предприемачеството ще възроди Северозапада

 http://konkurent.bg  17.05.2017

Г-н Уручев, какъв е поводът да сте отново във Враца?

Не е нужно да има конкретен повод, за да съм в моя район. Така се случва, че всеки път, когато съм тук, има някакъв интересн повод. И сега така се случи - бях поканен на тържественото изпращане на "випуск 2017" на СУ "Христо Ботев" и с удоволствие се отзовах. Тази гимназия е цяла институция в образованието за Враца, а и в България - изпратен беше 110-ият випуск, което говори за традициите на учебното заведение, чиято история скоро ще стане на 200 години.

Успях да посетя и регионалната библиотека "Христо Ботев", с която сме работили по други инициативи, свързани с дигитализацията. Но и библиотеката е институция, която се занимава с опазване на ценностите ни като нация, с краеведство, с литературното и културно-историческо ни богатство.

Имах предвид, че работното Ви място е в Страсбург и Брюксел, където заседава европейският парламент, а Вие често сте при нас в Северозапада...

Да, старая се да бъда често тук. Откакто съм в ЕП, а това са вече 10 г., се опитвам от петък до неделя, когато нямаме заседания, да съм в моя район. Враца е район, към който съм привързан и професионално, и емоционално. Тук е център на българщината. И то не само заради Христо Ботев, който е безспорният символ на града, а и заради хората, заради специфичното им отношение към запазване на тази култура. Иначе мои райони са и Видин, и Монтана, и Перник, и Смолян.

Доста често сте в Северозапада и реализирате различни инициативи. Трудно ли е?

Бих казал, че всяко усилие си заслужава, ако води след себе си до реални и устойчиви резултати. Правили сме много инициативи - конференции, семинари..., но това е събиране на определена група хора. Стигнах до извода, че е по-важно да насочим усилията си към младите хора. Казвам го с ясното съзнание да избягам от клишето, че "младите хора са нашето бъдеще". По-важното е да се опитаме да им помогнем в посоката, в която искаме да се развиват.

Затова ли се занимавате с младежкото предприемачество?

Смятам, че това е важно нещо. Българинът винаги е бил предприемчив. Особено силно изразено е било това във Враца - неслучайно тук се е родил и живял Мито Орозов, за когото се твърди, че е превъзхождал доста европейци за времето си. Трябва да се върнем към миналото си и да си спомним точно този предприемачески дух, който сме загубили по времето на социализма. Децата ни трябва да знаят, че българската нация е била водеща в Европа и с икономически постижения, и с прословутия предприемачески дух. Това трябва да възродим. Включително в училище трябва да се работи. Опитахме с конференци и с кръгли маси, но се оказа, че трябва по друг начин. Оказа се, че проблемът е валиден и за Европа, и за света - обучението в предприемачество, в това да вдъхнеш надежда у младия човек, че сам може да реши настоящоето и бъдещето си. Така с един проект в училищата в Северозападна България - Видин, Враца и Монтана, да създадем т.нар. "учебни компании", които под ръководството на учители или ментори, или бизнеса да преминат целия път. От раждане на идея до реализацията й чрез създаването на продукт на пазара. Опитваме се да докажем на учениците, че и те могат да го направят. Единственият начин да възродим Северозапада е чрез предприемачеството. Да, може не всички идеи да са добри, може някои да отпаднат, но е важно децата да разберат, че могат, че трябва да опитват и да се борят. Само така техните идеи един ден ще започнат да дават продукт, да хранят хората, да създават блага.

Хората в Северозапада смятат, че са изоставени - от държава, от правителство, от ЕС ако щете, защото животът им е тежък. Не мислите ли, че са прави?

Аз съм се занимавал доста с европейските фондове и програми, по които България получава пари. Нашата страна е най-големият получател на пари по глава на населението и по брутен вътрешен продукт. Това се налага от разбирането на европейците, че за да се постигне изравняване на стандарта на живот, трябва да се налеят доста повече пари у нас. Мисля, че дойде времето, когато това най-сетне ще се случи и ние ще заживеем като европейци. Може би трябва политиките на ЕС трябва да се насочат, да се фокусират към нашия регион, за да може Северозападът наистина да компенсира своето изоставане. Знае се какво трябва да се направи. Вижте как Южна България се промени, там има пътища, инфраструктура, бизнесът открива нови работни места. Същото трябва да се случи и на север от Балкана! А когато има инфраструктура и духът на младите предприиемачи е налице, нещата ще потръгнат, а регионът ще се отлепи от дъното. Говорил съм с много българи, които имат бизнес в чужбина. Нито един от тях не казва, че няма да се върне в България. Те чакат подходяща среда, за да започнат да правят същото и в родината си.

Да ви върна към учебните компании?

На 2 юни е финалната част на тази инициатива. Доста региони се включиха с учебните си компании. Има доста интересни идеи, които няма да коментирам, защото все пак става дума за състезание. Има много силни идеи и съм сигурен, че бизнесът ще даде рамо на тези инициативи, ще ги спонсорират и ще ги направят реални и работещи бизнес идеи.

Наскоро бяхте обявен за посланик на европейската кампания за младежко предприемачество ....... Вашият колега от ЕНП Андрей Новаков презентира и още една идея - европейската програма "Алеко", която ще даде възможност на предпримчиви млади българи да се учат от опита на водещи фирми в Европа, който после да развият и предадат у нас. Това ли е пътят?

Ние в България много взехме да се притесняваме от това, че младите хора изтичат навън и никога няма да се върнат в родината. Това обаче не е така. Ние имаме огромната привилегия напълно безплатно да видим как европейците са напреднали и как ние да ги настигнем. И то да получим този опит напълно безплатно! Аз съм на мнение, че всички подобни програми, които дават възможност за развитие на младите хора, трябва да се използват. Да, някои от нашите деца ще останат там. Нека останат. Затова е създаден ЕС, за да има възможност хората от различни държави да обменят своите идеи, всеки да работи и да се развива. Ние, българите сме много известни с това, че успяваме, където и да сме зад граница

Актуалната политическа тема е номинацията на Мария Габриел за еврокомисар. Как намирате тази номинация на г-жа Габриел, която е и Ваш колега в ЕП?

Като изключително добро попадение, защото след Кристалина Георгиева ние имахме нужда от малко време, тъй като тя постигна много в ЕС за своите два мандата. Тя стигна до поста заместник-председател, който се ползва с високо доверие и от останалите комисари. Както се казва "повдигна високо летвата" и беше нужно време, докато намерим подходящата силна кандидатура. Смятам, че Мария Габриел е безспорно такова предложение и не се съмнявам, че тя ще премине успешно изпитанията, на които ще бъде подложена, за да бъде утвърдена за европейски комисар. Познавам я добре. Тя е в ЕП от 2009 г., познавам я и отпреди това. Не само, защото познава много добре европейските структури и проблеми, не само защото ги е преподавала, но и защото в работата й винаги се е виждал българския интерес. Тя е човек, който има вродено чувства да внесе нашия интерес в общо европейския контекст на всеки проблем. Смятам, че тя ще стигне високо в йерархията на ЕС, ако продължава да се труди по същия начин и като еврокомисар! Убеден съм, че присъствието й в европейската комисия ще защити максимално българските позиции.

Поздравление затова, че толкова ласкаво говорите за г-жа Габриел, защото много рядко се случва напоследък на българин да говори добре за свои сънародници! Да Ви върна и към другата политическа тема - предстоящото председателството на България на ЕС. Доколко страната ни е готова за това викателство?

Това е изключителен шанс за нас - да бъдем председател на ЕС буквално 11 години след приемането ни в ЕС. Ние нямаме достатъчно опит в европейските институции точно заради този кратък период на престой в него. Макар че европейските институции, които имат пердставителства у нас, работят добре с всички власти. Важно е да отделим приоритетите си, които ще представим за най-важни пред европейските институции и за които ще се борим да се случат. А тези приоритети - 10 или 20, ще бъдат назовани в края на настоящата година. Важно е точно върху кое ще се фокусираме, за да постигнем резултати. Не мога да кажа дали сме закъснели, или не сме. Но имаме достатъчно квалифицирани кадри, които да се справят с предизвикателства. Повечето ни министри ще продължат да работят и в бъдеще заедно с европейските институции. Практически България ще има влияние във всички институции на ЕС, за да може да лансира своите приоритети. Ще помагаме с всичко, което можем и знаем! Ще съдействаме на министрите ни да заявят своите приоритети пред европейските институции, ще оргаизираме дискусии, за да осъществим нашите политики, като се опитаме да убедим различните политически семейства в ЕП в необходимостта от тях. Ние сме свикнали да прокарваме политическите си пристрастия, а не да правим политики чрез изкуството на компромиса и изгодните за страната ни решения. Този процес не е характерен само за България, има го и в другите страни от ЕС. Не е важно дали в една страна има правителство на социалдемократи или на либерали, или на крайнодесни - важни са интересите на народа на съответната държава и в името на народа се правят компромисите в политиките.

Като човек, който живее в Северозападна България, бих си пожелал един от българските приоритети по време на председателството ни на ЕС, да е възраждане на региона. Възможно ли е?

Мисля, че това е един много добър период от време, в който цзяла Европа ще е тук. Тук ще заседава Съветът на Европа, ще заседават европейските министри, т.е. ще имаме възможност да защитим необходимостта от запазване на средствата, които сега идват и занапред, за да се реализира кохезия, т.е. изравняване на начина и стандарта на живот между нас и европейците. Има нужда от още средства от фондовете, за да се реализира тази кохезионна политика. Много е трудно да се постига единодействие между различните региони, когато няма относително еднакви условия на живот в тях. Не може стандартът на живот да е навсякъде еднакъв. Например финансовата криза в Гърция доведе до различни настроения - от една страна европейците попитаха "защо положението е такова, след като дадохме толкова пари на гърците", а от отсрещната страна попитаха защо се правят рестриктивни промени, които не са в интерес на хората? И двете позиции са основателни. Стигне са до там, че се разтегнаха стандартите на живот, а хората вече имат друг стандарт на живот.

Да, трябва да се работи затова към Северозападна България да бъдат насочени повече средства. Не сме само ние толкова зле, повярвайте. Има и региони в Румъния, в Португалия, в Испания дори, където отделни региони изостават, защото са обезлюдени или поради други причини. Точно такива региони трябва да получават подкрепата на ЕС, а не само столиците на отделните държави.

Мигрантската криза също е сериозен проблем за европейските институции. По-скоро готов ли е ЕС да реши този проблем?

Темата е актуална от около 2 години. Наричам мигрантска криза, а не бежанска. Става дума за хора, които бягат от страните си, поради война, но и желанието им да дойдат в Европа, където стандартът на живот е по-висок. Тази криза повиши усещането на европееца за несигурност и увеличи тероризма. Европейският гражданин е свикнал да живее без война - вече от 70 г. е все така, има просперитет в държавите от Стария континент, а в същото време конфликтите в Африка и Азия убиват милиони, рушат градове и цели икономики. Не можем да се сърдим на онези хора, че искат да живеят по-добре и търсят спокойствие при нас, европейците. Но точно тук е ролята на ЕС да намери решения, нужни са международни взаимодействия с намесата на Русия и САЩ. Кризата идва към Европа, защото тук е оазис на спокойствие и просперитет, защото се спазват човешките права и се разпределят благата между хората. Решенията се виждат и те трябва да се вземат - сигурно ще има промени в някои национални законодателства с цел ограничаване на миграцията, сигурно на някои европейски държави ще им се наложи да бъдат по-меки в мерките си и да допускат на свои територии мигранти. Смятам, че този проблем клати цяла Европа и е необходимо той да бъде решен. Не е редно Словения, Унгария, Австрия, а напоследък Полша и Чехия да не приемат чужденци от тези, които идват от Азия и Африка. Да, но останалите страни от ЕС ги приемат. Ето за този проблем говоря и той трябва да бъде решен. Може би точно по време на българското председателство на ЕС това да се случи!