Новини

Владимир Уручев и еврокомисаря по цифровата икономика и общество Мария Габриел проведоха Граждански диалог в Аграрен университет-Пловдив за дигитализацията в аграрния сектор

 27.02.2019

На 27 февруари в Аграрния университет в Пловдив се състоя Граждански диалог „Технологии, образование, агросектор: цифровата трансформация възможна“ с участието на еврокомисаря по цифровата икономика и общество Мария Габриел и евродепутата Владимир Уручев. Темата за ролята на цифровите технологии за модернизиране на земеделския сектор и участието на младите в този процес, предизвика силен интерес и в гражданския диалог се включиха студенти и преподаватели от АУ-Пловдив, земеделски производители,  представители на местната власт и десетки граждани.

В рамките на дискусията бяха зададени редица въпроси, свързани с предизвикателства на България по пътя към Дигитална Европа, Земеделие 4.0, бъдещето на малките и средните земеделски стопани и ролята на младите фермери в светлината на цифровата трансформация и др.

Българският еврокомисар подчерта ролята на новите цифрови технологии в земеделието, които по думите й „имат потенциала да направят революция в сектора на хранително-вкусовата промишленост, като помагат на предприятията да работят по-прецизно, по-ефективно и устойчиво“. Тя  допълни, че още през 2015 г. 30% от цялата стойност, създадена със селскостопанска техника в световен мащаб, идва от софтуер, електроника и сензори.

Мария Габриел призова младите хора да инвестират в придобиването на цифрови умения, за да бъдат добри бъдещи професионалисти в своята област. По схемата за трансграничен стаж „Цифрова възможност“ студентите могат да придобият опит в технологична компания или организация навсякъде в ЕС. Възможности за придобиване на високи цифрови умения дава и новата програма „Цифрова Европа“ (с бюджет от 9 млрд. евро), която е предвидена в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.

Евродепутатът Владимир Уручев очерта като основно предизвикателство пред сектора необходимостта от обновяване на поколенията, стимулиране интереса и привличане на младите да развиват земеделие. По думите му се наблюдава застаряване на аграрния сектор, който изостава по отношение на дигитализацията. Необходима е модернизация и въвеждане на новите технологии, а това е присъщо на младото поколение, което по-лесно възприема и прилага тези технологии в практиката и е източник на иновации.

Като важна предпоставка за засилване привлекателността на селските райони за младите хора Уручев посочи необходимостта от изграждане на подходяща инфраструктура, услуги и достъп до високоскоростен интернет. Разликата в свързаността между градски и селски райони  все още е твърде голяма – над 80% в градските райони и 47% в селските. Достъпът до такава инфраструктура ще позволи „да се случи цифровизацията на земеделието в България“, което води до увеличаване възможностите за заетост, в т.ч. в новите вериги на стойността в селските райони - възобновяема енергия, биоикономика, кръгова икономика и екотуризъм. В тази връзка той приветства
приетата от Министерството на земеделието, храните и горите Национална стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони. Уручев насърчи участието на България в новите платформи на дигитализация и иновации в сектора, каквито са дигиталните иновационни хъбове в земеделието и концепцията за интелигентни селища (smart villages).

Еврокомисар Мария Габриел запозна аудиторията с идеята за изграждане на дигитални иновационни хъбове в основата на техническите университети или научноизследователски организации, които  да действат като едно гише, където компаниите, особено МСП, да получат достъп до технологично тестване, финансови съвети, пазарно разузнаване и възможности за работа в мрежа („Тествай преди да инвестираш“). През ноември 2018 г. стартира нов проект за цифрови иновационни хъбове в областта на хранително-вкусовата промишленост, наречен SmartAgriHubs. Сърцевината на проекта се формира от 28 водещи иновационни експеримента, демонстриращи цифрови иновации в селското стопанство. Българската асоциация на софтуерните компании е един от партньорите на този проект.

Мария Габриел и Владимир Уручев разясниха добавената стойност на цифровите технологии и иновациите за подобряване ефективността и конкурентоспособността на малките и средни ферми: оптимизираме използването на ресурси (вода, продукти за растителна защита, антибиотици и др.), по-ниски производствени разходи, подобряване качеството на продукцията, въвеждане на софтуер за управление на земеделско стопанството, дистанционно наблюдение, GPS и сателитни системи, сензори, големи масиви от данни (big data), блокчейн технологии и др.

По отношение на финансовите средства за развитие на цифровизацията в земеделието, в рамките на програма „Хоризонт 2020“ за периода 2016-2017 са отделени 40 милиона евро, а за 2018-2020 г. над 160 милиона евро ще бъдат инвестирани в цифровото преобразуване на селското стопанство. През програмния период 2021-2027, по линия на новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, се предвиждат 10 млрд. евро за научно-изследователска и развойна дейност в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

В селското стопанство цифровите иновации ще бъдат използвани за подобряване събирането на данни и за подобряване на мониторинга, докладването и управлението на природните ресурси. Така ще се насърчи прозрачността, автентичността на храните, проследяването и оценката на риска. Очакват се също инвестиции в отворена цифрова среда, подкрепяща иновациите отдолу-нагоре (платформи, пространство за данни, центрове за иновации).

Галерия със снимки