Новини

Комисията по земеделие и развитие на селските райони одобри доклада по предложението за Регламент за стратегическите планове по ОСП

 08.04.2019

На 2 април 2019 г. Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) прие своя доклад по предложението за Регламент за стратегическите планове по ОСП (с 27 гласа „за“, 17 „против“ и 1 „въздържал се“).

Основен приоритет на докладчика Ещер Херанз (ЕНП, Испания) по предложението за регламент е засилване на общите правила на политиката, за да се запази общият й характер, без това да възпрепятства възможността на държавите членки да адаптират регламента към своите национални специфики.

Комисията по земеделие на ЕП настоява бюджетът на ОСП да се запази на настоящите нива с оглед поддържане на силна ОСП. Приетите компромиси по предложението за регламент на ЕК целят да гарантират еднакво третиране на земеделските производители в целия ЕС, по-справедливо разпределение на плащанията в полза на малките и средни предприятия в селското стопанство, и правят стъпка напред в приноса на земеделските стопани за опазване на околната среда. Докладът взима предвид и необходимостта от подобряване на участието на жените в развитието на селскостопанския сектор и селските райони.

Одобреният от комисията АГРИ доклад, на база предложените компромиси от политическите групи, обхваща следните по-съществени елементи:

Дефиниции:

Държавите членки трябва да включат в стратегическите си планове определение за „активен земеделски стопанин“, както и за „нов земеделски стопанин“ (над 40 г., който ще може да получава подкрепа за установяване от бюджета по Втори стълб - развитие на селските райони). Добавя се и нова дефиниция за „агро-лесовъдни системи“.

Определението за „постоянно затревени площи и постоянно пасище“ се запазва с определени допълнения (напр. земята да не е била включена в сеитбооборот 7 или повече години).

Разпределение на финансовите средства - чл. 86:

Разпределение на директните плащания - Първи стълб:

  • Най-малко 60% от средствата за директни плащания на държавите членки трябва да бъдат разпределени за основното подпомагане на доходите за устойчивост и за преразпределително плащане, което е определено в размер на минимум 5%.
  • Най-малко 20% от Първия стълб следва да бъдат разпределени за новите схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните (еко-схеми).
  • Максимум 10% за обвързано с производството подпомагане, плюс 2% за протеинови култури. Белгия, Финландия и Португалия ще се възползват от дерогация, с която ще запазят нивата от 2018 г. (до 13%).
  • Най-малко 2% трябва да бъдат предназначени за млади земеделски стопани в рамките на първия стълб, към които ще бъде добавена подкрепата за установяване във втория стълб.
  • Държавите членки могат да отделят до 3% за създаването на национален резерв.
  • Държавите-членки могат да разпределят до 3% от пакета си за директни плащания за подпомагане на организации на производители в сектори, които понастоящем не са обхванати от специфични секторни програми.

Разпределение на фондовете за развитие на селските райони (Втори стълб):

  • Минимум 30% ще бъдат отделени за всички видове интервенции, насочени към специфичните цели, свързани с опазването на околната среда и във връзка с климата. Максимум 40% от този бюджет може да бъде насочен към райони с природни ограничения.
  • Минимум 30% от средствата за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) трябва да бъдат предназначени за мерки за подобряване на конкурентоспособността на селското стопанство - за насърчаване развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство.

Прехвърляне на средства между стълбове (чл. 90):

  • Прехвърлянето на до 15% от средствата от първи стълб към втори стълб ще бъде разрешено, включително средствата, оставащи след прилагане на тавана на плащанията, при условие че тези фондове са разпределени за агро-екологични мерки и бенефициентите са земеделски производители.
  • До 5% от втори стълб към първи стълб, при условие че средствата са предназначени за еко-схеми. Допуска се дерогация за Хърватия, Полша, Унгария и Словакия, на които ще бъде разрешено да прехвърлят до 15%, при условие че 5% се разпределят за еко-схеми.

Таван на плащанията (чл. 15):

  • Постигнатият компромис между политическите групи е държавите членки да намаляват размера на директните плащания, които се отпускат на земеделски стопанин за дадена календарна година, когато тази сума надхвърля прага от 100 000 евро. Намаляването ще се прилага след приспадане на подкрепата за еко-схеми, млади земеделски стопани и 50% заплатите, свързани със селскостопанската дейност, декларирана от земеделския стопанин, включително данъците и вноските за социално осигуряване, свързани с трудовата заетост. В случаите на сдружаване на земеделски производители, този праг ще се прилага индивидуално за всеки земеделски стопанин.
  • Очакваният резултат от намалението на плащанията се използва приоритетно за финансиране на допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост по чл. 26 и след това на други интервенции, принадлежащи към необвързаните с производството директни плащания.
  • Държавите членки могат да изберат, като алтернатива на ограничаването на плащанията, разпределянето на най-малко 10% от техните пакети за преразпределителни плащания.

Вътрешно сближаване на плащанията (чл. 20):

  • Бе прието алтернативно компромисно изменение (чл. 20, параграф 5а), предложено от Зелените и Европейската обединена левица - Северна зелена левица (GUE) за 100 % вътрешно изравняване нивата на плащанията (пълна конвергенция на плащанията) по ОСП до 2026 г.


Млади земеделски стопани (чл. 27 и чл. 69):

  • Младите земеделски стопани (до 40-годишна възраст), които наскоро са създали земеделско стопанство като собственици за първи път, ще получат допълнително подпомагане на доходите за максимален период от 7 години (вместо 5 години).
  • Подкрепата за установяването на млади земеделски стопани по Втори стълб (чл. 69) се увеличава от 70 000 EUR на 100 000 EUR (предложение на ЕК).


Малки земеделски производители (чл. 25):

  • Държавите членки трябва да въведат опростена схема за малките земеделски стопани, които подават заявление за подпомагане в размер до 1250 EUR. За тях ще се прилага опростен контрол на условията. Подпомагането може да бъде под формата на еднократна сума, която заменя директните плащания или на плащане на хектар.


Предварителни условия (чл. 11 и 12 + Анекс 3):

  • Постигнатият компромис между политическите групи по Приложение III от предложението за Регламент („Правила за предварителните условия, съгласно чл. 11“) значително смекчава предложението на ЕК като предлага зелена архитектура, основана на по-големи поощрения.
  • Приложение III ще съдържа 9 ДЗЕС (стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята), включително някои текущи мерки за екологизиране, както и 16 ЗИУ (законоустановени изисквания за управление).
  • ДЗЕС 2 се ограничава до влажни зони и торфища в чувствителни зони от Натура 2000. Предлага се също да се премахне ДЗЕС 5 относно инструмента за устойчиво управление на хранителните вещества в стопанството (Farm sustainability tool for nutrients - FaST), както и задължението по ДЗЕС 9 да запазят минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени обекти или площи, за подобряване на биологичното разнообразие в земеделското стопанство.
  • В допълнение, правното изискване за въвеждане на ушни марки за идентификация на животните изчезва от условията, за да се избегнат непропорционални санкции. Що се отнася до член 12 (задължения за държавите членки във връзка с доброто земеделско и екологично състояние), компромисните изменения въвеждат отново правилата за еквивалентност, освобождават най-отдалечените региони от прилагането на някои ДЗЕС, а биологичното земеделие се счита в съответствие с предварителните условия.

Еко-схеми (чл. 28 - Схеми за климата и околната среда):

  • Обхватът на новите еко-схеми е разширен, като  включва и хуманното отношение към животните. Тези еко-схеми ще бъдат задължителни за държавите членки и доброволни за земеделските производители. Замисълът на еко-схемите е да съдържат мерки, които надхвърлят минимално задължителното по т.нар. предварителни условия (чл. 11 и чл. 12), но също така ще служат като възнаграждение на земеделските стопани за поддържането на практики, които са полезни за околната среда, като например екстензивното животновъдство.
  • Два месеца след влизането в сила на регламента, ЕК следва да изготви каталог от примери за екологични практики или системи, които могат да бъдат интегрирани от държавите членки в техните стратегически планове. На държавите членки ще бъде дадена възможност да установят различни нива на подкрепа при плащанията по еко-схемите в зависимост от равнището на екологична амбиция.


Обвързана подкрепа (чл. 29 - 32 Обвързано с производството подпомагане на доходите):

  • Запазва се списъкът на продуктите и секторите, които се ползват от обвързаното подпомагане.
  • В правилата за допустимост се добавя чл. 31, пар. 1а:

„1a. Чрез дерогация от параграф 1 обвързано с производството подпомагане може да се отпуска и на земеделски стопани, които не разполагат с отговарящи на условията хектари.
Чрез предоставяне на обвързано с производството подпомагане държавите членки гарантират следните условия:
a) съществува ясна екологична или икономическа или социална, или социално-икономическа потребност или полза;
б) подпомагането се използва за удовлетворяване на нуждите на Съюза в областта на продоволствената сигурност и не създава сериозни нарушения на вътрешния пазар;
в) подпомагането за животновъдството следва да са съвместими с Рамковата директива за водата (Директива 2000/60/ЕО).“


Развитие на селските райони (чл. 64-69):

  • Видът на интервенциите е разширен чрез включване на нови разпоредби - чл. 68а (инвестиции за напояване), чл. 68б (въвеждане на цифрови технологии).
  • Инструментите за управление на риска (чл. 70) ще останат доброволни, вместо да бъдат задължителни, каквото е и предложено от ЕК.
  • Що се отнася до процентите на съфинансиране за развитие на селските райони, те се запазват в сравнение с предложените от Комисията съкращения (повече от 10%) и се предлага значително увеличение на съфинансирането (до 90%) за обезлюдените райони, инвестиции в агро-екологични мерки или привличането на млади хора, наред с други примери. Държавите членки ще имат възможност да възлагат на свои регионални органи разработването и изпълнението на интервенциите за развитие на селските райони.

По сектори:

Плодове и зеленчуци (чл. 42-46):

  • Финансовата помощ за организациите на производители в сектор плодове и зеленчуци е увеличена при специфични обстоятелства. Най-малко 15 на сто от оперативните фондове трябва да бъдат предназначени за екологични мерки (вместо 20-те процента, предложени от ЕК). Организациите на производители, които прилагат най-малко три действия, ще бъдат освободени.


Пчеларство (чл. 49-50):

  • Списъкът на видовете интервенции, които могат да бъдат финансирани, е значително разширен, като се вземе предвид увеличеното разпределение за този сектор в предложението на ЕК. Процентът на съфинансиране се увеличава от 50 на 75% и до 85% в най-отдалечените региони.


Вино (чл. 51-54):

  • Държавите членки следва да увеличат максимално подкрепата за малките и средни предприятия за промоционални кампании. Дружества, различни от малките и микро- предприятията, могат да се възползват от по-голяма подкрепа за развиване на иновации, в сравнение с предложението на ЕК. Процентът на съфинансиране за най-отдалечените региони за иновации и инвестиции в лозаро-винарския сектор се увеличава от 75% на 85%. Освен това минимум 5% от подкрепата за програми във винарския сектор или поне едно от финансираните действия, следва да бъдат посветени на екологичните мерки.

Следващи стъпки:

Новият модел за осъществяване на политиката, основан на национални стратегически планове, които ще бъдат изготвени от държавите членки, и одобрен от Комисията на ЕС, следва да бъде отложен с една година до 2022 г., за да се даде повече време за адаптация на страните членки.

Текстът, одобрен от евродепутатите от комисията по земеделие, трябва да бъде разгледан в пленарна зала. Това може да стане едва след изборите за Европейски парламент на 26 май. Тогава председателският съвет (председателят на ЕП и лидерите на политическите групи) може да реши  да препрати текста за разглеждане в пленарна зала. В противен случай новата комисия по земеделие ще трябва да разгледа отново въпроса.