В медиите

Владимир Уручев: ЕС няма да поиска хранилище за ядрени отпадъци от България

 Медия: Дневник  09.04.2010

Евродепутатът Владимир Уручев е член на ЕНП-ГЕРБ. Като ядрен инженер е работил над 25 години в "АЕЦ Козлодуй", а последните 7 е бил главен инженер на централата. Основната му работа в ЕП е свързана с Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Разговаряме с него по повод изявленията на германския депутат Ребека Хармс относно компенсацията за България за затварянето на блоковете на АЕЦ Козлодуй. Хармс, която беше докладчик по темата в Европарламента през февруари, предложи на България бъдат отпуснати допълнителни компенсации, само при условие, че страната построи собствено депо за ядрени отпадъци и да спре да изнася отработеното гориво в Русия. Тази седмица комисията по околна среда на ЕП отхвърли предложението.

След като ЕК пое ангажимент за допълнителна финансова помощ за България за спирането на 1-4 блок на АЕЦ Козлодуй, зелената евродепутатка Ребека Хармс внесе поправки, които значително променят предложението на комисията. Каква е целта и на какво се дължи тази "закъсняла" реакция от немска страна?
Реакцията на Г-жа Хармс отдавам на недостатъчно познаване на реалната ситуация и предисторията по темата в България. По същество поправките на зелената евродепутатка са свързани с пренасочване на почти половината, 40%, от допълнителната финансова помощ към дейности по изграждане в страната на депо за директно погребване на отработило ядрено гориво. България обаче има друга действаща стратегия за това гориво, която предвижда то да бъде изпращано в чужбина, засега в Русия, за преработване и на по-късен етап да бъдат върнати отпадъците, подготвени по подходящ начин за крайно погребване. Исканията на "Зелените" в лицето на Хармс налагат всъщност страната ни да промени своята стратегия за отработилото ядрено гориво, което не е и процедурно не може да бъде обект на разглеждане в рамките на предложението на ЕК за допълнително подпомагане на извеждането от експлоатация на 1-4 блок и компенсиране на част от загубите от тяхното преждевременно спиране.

В мотивите си за това депо Хармс изтъква зависимостта на България от руския "Газпром" – в какво се състои тя?
България е една от страните в ЕС с най-голяма енергийна зависимост от Русия, а по отношение на природния газ на сто процента зависим от "Газпром". Това, че и с отработеното ядрено гориво имаме взаимоотношения с Русия, г-жа Хармс очевидно счита за по-голяма енергийна зависимост. Всъщност, изпращането на горивото в Русия е въпрос на търговски взаимоотношения, а не енергийна зависимост. На площадката на централата се изгражда хранилище за сухо съхранение на отработеното ядрено гориво за период от 50 до 100 години, така че изпращането на гориво в Русия може да бъде преустановено, когато това стане неизгодно за страната или възникнат други препятствия. Освен това, решението за търговските отношения на България с трети страни е в правомощията на националното правителство и част от националния ни суверенитет, така че посочения от г-жа Хармс мотив не приемам за сериозен.

Немският опит в изграждането на депа за ядрени отпадъци дава доказателства за обратната теза – че те са опасни и не трябва да са близо до населени райони. Немски медии твърдят, че правителството на Хелмут Кол дълго е крило инцидентите в мината Ассе*, за да не навреди на атомния енергодобив в страната. Тези факти не са ли достатъчно красноречиви за ефекта, който би имало подобно решение за България?
Макар и да не съм запознат в детайли с посочения случай, примерът ясно показва съществени недостатъци на подхода за директно погребване на отработено ядрено гориво в дълбоки геологични структури. Затова и повечето европейски страни планират изграждане на такива депа едва след 20-30 години, когато ще има достатъчно информация от изследвания и нови устойчиви материали срещу възможни отрицателни въздействия върху обектите. От друга страна нито количествата ядрени отпадъци, нито безопасността на временното им съхранение налагат да се вземат някакви прибързани решения. Несполучливите опити в това отношение само потвърждават правилността на такъв подход.

Факт е, че няма трайно решение по въпроса за ядрените отпадъци в нито една страна от Европейския съюз. Какво тогава провокира съпредседателя на Групата на зелените в Европейският парламент да изисква изграждането на депо за ядрени отпадъци именно в България?
Зелените използват всеки възможен повод за поставяне на въпроса за ядрените отпадъци и водене на дискусии по него, използвайки обществената чувствителност на проблема за утвърждаване на собствената си политическа значимост. За съжаление и ядрената индустрия все още е длъжник за недостатъчната информираност на обществото за реалната значимост и решенията на проблема за ядрените отпадъци.
Независимо от това, управлението на използваното ядрено гориво е едно сериозно предизвикателство пред целия Европейски съюз. В края на тази или началото на следващата година предстои ЕК да излезе с нова директива по въпроса и именно тогава ще са уместни разгорещените дискусии за търсене на приемливи решения за всички страни-членки на ЕС.

Как ще коментирате изявлението на Хармс, че ако България използва 120 млн. евро от парите за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, това ще е нерегламентирана държавна помощ?
Това не е държавна помощ, а компенсиране за преодоляване на последствията от едно политическо решение за затваряне на реактори, наложено на страната при присъединяването ни към ЕС.
Допълнителната финансова помощ е продължение на ангажимента на ЕС до 2013 г., за да стане третирането на България еднакво с това на Словакия и Литва, които поначало получават помощ за затворените си реактори до 2013 г.

Ще стигне ли намалената компенсация за изграждане на депо за високо радиоактивни отпадъци и доколко може да се гарантира безопасността на подобно съоръжение?
Посочената от Хармс сума от 120 млн. евро е крайно недостатъчна за изграждане на подобно съоръжение, особено като се има предвид, че ние в момента сме на изходна позиция. Тепърва трябва да се започне с необходимите проучвания за подходящи геологически структури и да се премине през пълната процедура за одобряване на избраното място и едва тогава може да се пристъпи към реализация на инвестицията. Това е доста по-продължителен процес от рамката на въпросната помощ до 2013 г., което още веднъж подчертава, че предложението на Хармс е извън контекста на конкретната помощ от ЕС за извеждане на 4 ядрени блока от експлоатация.

Възможен ли е да се стигне до някакво компромисно решение по този казус?
Не виждам място за никакъв компромисен вариант и не смятам, че предложението на г-жа Хармс може да бъде подкрепено при гласуването в пленарна зала. Ако дори по някакви идеологически или технически причини това стане, то подобни предложения ще бъдат отхвърлени от Съвета, който взема окончателното решение. А причината за това е проста - ако на България се даде помощ за изграждане на депо за погребване на отпадъци от ядрено гориво, то и всяка друга страна може после да претендира за такава помощ. Няма възможност под какъвто и да е натиск Съвета да отвори един канал за субсидиране на ядрената енергетика, когато тя е изцяло и единствено в правомощията на отделните страни-членки на ЕС.

Какво е бъдещето на ядрената енергетика в ЕС и смятате ли, че България се нуждае от нова АЕЦ?
Относно ядрената енергетика, тя със сигурност ще има все по-голямо значение в енергийния микс, тъй като е едно от решенията на проблема с нарастващите енергийни нужди и необходимостта от нисковъглеродна енергетика за борбата срещу климатичните промени.
Подкрепата на ЕС за ядрената енергетика ще нараства, тъй като все повече европейски политици признават нейната роля като източник на чиста енергия и добре усвоено средство за намаляване на въглеродните емисии. Тя е едно от условията за устойчиво развитие и затова не само Европа, но и светът все повече ще разчита на ядрените централи.
В този смисъл България, а и целият регион, се нуждае от нови атомни мощности за производство на електричество, тъй като това ще гарантира сигурността на енергийното снабдяване, чистотата на околната среда и не на последно място ще гарантира една стабилна за потребителите цена на електроенергията.

Докъде е стигнала България в областта на устойчивото развитие и как смятате, че това ще се промени в рамките на идните няколко години?
Един от основните фактори на устойчивото развитие, по който страната ни значително изостава, е енергийната ефективност. Ние сме на последното място сред страните от ЕС, което говори за един съществен неусвоен потенциал. Очаквам най-сериозни промени в близките години именно в тази област, защото за това ще има държавни ресурси, европейски фондове, осмислена стратегия и защото е изгодно за всички.

Как си обяснявате липсата на реални резултати след края на срещата на върха COP15? Очаквате ли нещо да се промени до следващата такава в Мексико?
Факт е, че срещата в Копенхаген се провали в постигането на така очакваното глобално споразумение за борба с промените в климата. Оказа се, че светът не е готов на всяка цена да последва ентусиазма на Европа, че отделните държави преследват собствените си интереси и на глобално ниво. Днес, след Копенхаген, поне се знае какви са разногласията между държавите, а следователно и какви са най-непреодолимите пречки. Определено е ясно, че развиващите се страни трябва по много съществен начин да бъдат подпомогнати, а развитите страни и мощните икономики ще трябва да поемат значителната част от сметката. Става въпрос за трилиони евро.
Смятам, че на срещата в Мексико всички ще бъдат много по-подготвени и реално ще се постигне стъпка напред, но съм песимист за постигане на глобално споразумение на тази среща. Дано животът ме опровергае.

Германия си поставя високи цели до 2040 г. - да намали количествата на CO2 емисии до 100% и да разчита на 50% възобновяеми енергийни източници в цялостното потребление. Реалистична ли е прогнозата? Какви цели може да си постави България за този период?
Германия се слави със своята дисциплинираност и изпълнителност в постигането на целите си, а те безусловно са твърде амбициозни. От техническа гледна точка поставените цели са изпълними, но в дадения случай става въпрос за огромни инвестиции и разходи за германската държава и икономика. Ако се забави излизането на света от икономическата криза и не се постигнат бързо близки до предкризисните нива на икономически ръст, едва ли тези цели могат да се постигнат точно към 2040 г.
За България поставянето на такива амбициозни цели точно в областта на възобновяемата енергия и пълното прекратяване на емисиите на СО2 днес не изглежда реалистично и би било твърде самоцелно. Към този период нашата цел трябва да е изравняване с напредналите европейски страни в енергийната ефективност, преминаване към използването на местни енергийни ресурси с улавяне и съхранение на CO2 в големите енергийни ТЕЦ, осигуряване на солиден дял за ядрената енергия сред базовите енергийни мощности и развитие на възобновяемите енергийни източници поне според средните показатели за ЕС.

Кой от видовете възобновяеми енергоизточници има най-голямо бъдеще и може да бъде развит най-бързо у нас?
Страната ни има сравнително добър потенциал за усвояване на слънчева и вятърна енергия, а така също и за използване на отпадна биомаса като гориво. Все още не е изчерпан и водният потенциал на реките (българското екоминистерство твърди обратното – в началото на годината ведомството обяви, че реките вече са претрупани от заявления за малки ВЕЦ – бел.ред.). На практика всеки от тези източници ще получи сериозно развитие в близко бъдеще, защото всеки си има своята ниша, а заедно те взаимно се допълват. В крайна сметка обаче либералния пазар и цената на енергията за потребителите ще решат кой възобновяем източник ще има изпреварващо развитие.

* Според изследвания от 1988 г. насам в тунелите на ямите на калиево-солната мина изтича солен разтвор с неизяснен произход. Вътрешни разследвания показали резултат чак пред 1995 г., когато се доказало, че течността в мините е проникнала отвън. Досегът до вода на атомните отпадъци би довел до сериозна катастрофа с дългосрочни последствия и този е най-старият по рода си пример. Някои експерти се опасяват, че тя може да рухне до 2014 г. Съществуват и опасения за наводнения на други мини в страната като Горлебен, Морслебен, шахтата Конрад.